ТОРБИЧКИТЕ – ВЕЗДЕСЪЩАТА НАПАСТ
Доста често можем да видим как настоятелно или почти по навик любезно се предлагат в много магазини или на фермерските пазари найлонови торбички. Ако откажеш, ти казват: „Ама те са безплатни!“. Може би така привличат клиентите, може да е по- удобно с тези торбички, но… Какво се случва после с тях, едва ли някой не знае- от вкъщи в боклука, оттам в реката, морето и океана. А е всеизвестно. че той вече се задушава и животът в него бавно, но сигурно загива. И земята не е пощадена. Попадне ли този найлонов продукт върху растенията, те заболяват. почвата се замърсява от химикалите в него- явно те не се понасят, а и няма как това да се случи. Така се получава феноменът „найлонова торбичка“, с който се сблъскваме всеки ден.
Какво да се прави ли? Винаги може да се намери решение, нужно е само желание за това. Един доста добър и практичен вариант са малките пазарски чанти, които се сгъват лесно на топчица, не тежат и не заемат много място за носене. Винаги може да са подръка, когато пазаруваме и струват съвсем евтино, особено като се има предвид многократната им употреба и функционалност. Защо да не използваме по- често този доста добър вариант като решение на проблема. Вероятно има още много възможни решения, стига да имаме воля да го направим. Трябва да променим отношението си към проблема с универсалните и вездесъщи найлонови торбички вместо да си затваряме очите сякаш изобщо не ни засяга. Всъщност засяга всеки един от нас, защото се отнася до здравето ни, както и природата, от която чакаме храна, въздух и чиста вода.
За съжаление, усилията на отделни сдружения или неправителствени организации са повече говорене и по- малко действие. Все повече оставаме с впечатление, че нищо не зависи от отделния човек. А дали е така? Всъщност може би е обратното, защото всеки един от нас може да направи поне една крачка, като промени отношението си към употребата на така удобните на пръв поглед торбички, Дали не са прекалено много като употреба в ежедневието ни и какво се случва после с тях? Лесно е да прехвърлим грижата на някой друг, например на боклукчията, но дали с това нещата приключват напълно? Ако се поинтересуваме, можем да открием още възможности да намалим вредата от тази прекомерна найлонова инвазия. Освен сгъваемите пазарски чанти вече се предлагат и доста щадящи природата и био разградими материали, често доста добри заместители на обикновените торбички, които не се разграждат. Всичко е въпрос на лична позиция и осъзнато отношение към самите нас и към средата, в която живеем. Така че нека не заявяваме прибързано, че нищо не звиси от отделния човек. Точно от всеки един от нас почва началото на нещо ново и различно, което умножено по много като нас може да доведе до решаването на важните проблеми.