Мокра съдба
Потопени леко във вода
Листа от плачеща върба.
Гадаят утрешната си съдба
Под водно огледало скрита,
Каква ли може да е тя?
Вероятно тя ще е съдба
На мокри плачещи листа,
Все още живи на повърхността.
Може би така изглежда днес света?!
Теб все пак те има
Как да почувстваш, че те има,
че ти си част от този свят.
потънал в летаргичен унес
неясно как, защо и докога
Свят някога прекрасен.
с чиста изворна вода,
а днес подобен на прекършен цвят
от най- красивия градински храст,
създаден от ръката на Твореца.
И всичко видимо или загадъчно за нас
в променливата облачност потъва
за кратко, а понякога за дълго
Единствено проблясъци остават
от древни истини извечни,
за да ни водят в мрака ясно
като онази светлина безценна,
която никога не е угасвала,
а може би е тя неугасима,
защото в този свят
теб все пак те има
*
Пулсът на света
- Може би някога някъде
- Ще откриеш скрита тишина
- Едва тогава ще усетиш
- Как бие пулсът на света.
- Забързано, неравномерно,
- В резонанс от хиляди сърца
- Отново с него ще се слеят
- Съкровените ти сетива,
- Изгубени, но не за дълго,
- Сред всички шумове и суета.
- Свят на явни или скрити,
- Осветени в тебе чудеса-
- Кодът към човешките сърца!
- *
- Упорито търсиш
- по Земята
- това, което е в небето.
- А небето щедро
- благославя
- това, което е в сърцето.
Посоки(те)
Затворили бяха страхливо вратите
и пред теб, и пред мен отпреди
Претърсили бяха така предвидливо
всичко извън знака им- сиво
Изтрили ни бяха злокобно следите,
сякаш сме само измислени
А ние всъщност бяхме в друга посока…
Изгубихме се…
Изгубихме се във времето
От двете страни на океана и морето
Дори не потърсихме
Нещо, което
Да излекува докрай
Празнотата в сърцето
Изгубихме се неусетно
Може би само временно
Докато преоткрием
Отново
Човека вътре в себе си
*
Над реката
плачеща върба
Без сълзи
С нежни зелени коси
Необикновено зелено
*
Любовта си отива,
когато никога не е била
Сякаш горят изгорелите мостове
на върха на забита стрела
И откриваш прикривани истини,
съхранявани в папка с чужди писма
Реално
Търсиш изява с отблясък и слава
Вярваш в игрите на чужди мечти
Но дали си реално чувствителен?!
Дали си това, което не си…
*
Ангелски градини
Разцъфтели
В различни цветове
И между тях
Необяснимо синьо
Думи върху пясъка
Върху пясъка написах думи
Без следа водата ги заля
Единствено резец от мида
спря в ръката ми
Написах ги отново,
по-дълбоко врязани
Но водата ги изтри
само с няколко вълни
Писах упорито други думи
в очакване на новата вълна
Но не достигна вече тя
навътре от брега
И написаното върху пясъка остана
А водата отливът отвлече
далече в океана
Кодът
На морето безкрая
е може би свобода…
А домът има стаи,
за всеки ден по една…
Кодът е „златна среда“!
Визия
Два гълъба в гнездото…
И два ястреба в небето…
Слънцето рисува на гълъба окото.
А в облак за какво ли ястребът се моли?!
Мокър етюд
Всяка капка лети
като миг пред очите ми.
Безумно разбива
всеки атом от себе си.
Прохладно и мокро,
става някак пречистено.
Закъсняло кино,
без „Оскар“, но е истинско!
Обратно броене
Онези момчета с дългите коси-
подстригаха ги някак неусетно
И момичетата с късите поли-
вече те са дълги до коляното
Непукистите от всичко ги боли
и се събуждат сутрин доста рано
Бунтарството отдавна не кипи,
под вулканична пепел се стаява
Изборът започва да тежи
А правилата мрежата създава
Дали все още е възможно
да събудиш онзи вкус на свобода?!
Дали не липсва важен символ
в перфектно преобърнатия свят?!
Отнякъде започваш да броиш назад…
Игра на съня
Веднъж осъмнах до поле
Отсреща имаше гора,
а там живееше момче
и щастлива млада жена
Полето сякаш търсеше прохлада
и разстилаше житата до река
Край него се простираше ливада,
приютила младо конче без юзда
Закрила или свобода
тук трябваше да избера?
Гората с изворна вода,
домът на малкото момче.
все приканваха сърцето
във вярност да се обрече
Но с коня в устрем през поле
ще мога към безкрайността
без граници да полетя
В играта на съня видях реалност,
но възможно ли е да се върна там?
В така притеглящата ме безкрайност
себе си да преоткрия аз успях
В сърцето си усетих бряг,
на който да намеря пак
забравената свобода
И към объркания свят
не търся вече път назад
*
Две в едно
Две кафета в една чаша…
Май така прозвуча…
А защо ли пък не?!
Точно това се получи-
в една чаша с ароматно кафе
прибавяме още едно
И с кафява захар да е…
Колко е кафява, не знам,
но нали е по- различно?
Необичайно, твърде лично
и някак стилно непривично
Докосваме чашата с кафе-
моите устни до твоите
Чувстваме се романтично,
като в екзотична страна
Чаша горещо тъмно кафе
и в него моето и твоето сърце
С отпечатък- графично
С този вкус, забравено първичен,
някога пренесен през море,
преоткриваме себе си- епизодично
И може би любов неосъзната-
относително метафорична
Любовта не горчи, чувстваш, нали?
Все пак е толкова типично
да идваме в това кафене
и да пием от една чаша кафе,
без другите да забележат-
чисто физично,
две разтопени в кафеена магма сърца,
щастливи и не безпогрешни,
а само част от мига
Оставяме знак- едно и едно- две:
„Обичам те!“- гравирано с устни
върху нашата чаша с кафе
Не до безкрая
И цветята са увехнали без нас
в студената стая
Пътувахме
Но не до безкрая
Пак сме тук, у дома
И те отново ухаят
МЯРКАТА
Колко ме обичаш,
имаш ли представа?
Колко често го изричаш
или вече си забравил?
Колко те обичам?
И знам ли откога?
Дори вече не се вричам-
по навик рисувам дъга
ВРЕМЕТО НА ЗАЛЕЗА
Смирени пристанища
крият лодки девици,
намокрят челата си
и спят с будни зеници
Морето понякога
притегля водите си
и оставя самотни
часовете и дните
Разтапя ме залезът-
къде се завръщаме-
до лодките в пристана
брега ли прегръщаме?!
МЕТАМОРФОЗА
От светец да се превърнеш в грешник,
сигурно съм твоят осъзнаван грях,
като чужда риза, скрита в дрешник,
като забранен в света обител смях
POST SCRIPTUM
Думи забравени- в електронно писмо,
неотворено- до споделяне
или просто PS-пост скриптум-
любовта от миналата неделя
*
Навсякъде готвят
„вкусни“ храни
Предлагат рецепти
и търсят „звезди“…
Игри на глада!?
*
Рибите в иконостаса,
застинали една срещу друга-
вид духовни метастази,
породени от духовна скука
*
Рибите в иконостаса-
двете една срещу друга…
Смирение ли търсят
или различна посока?!
*
Къщите като невести-
с козметика и стил
Или предадени от времето
като в черно-бял забравен филм
*
Разпилява се времето
в безброй много неща,
но се събира отново
единствено в любовта
*
С облаци вятърът спори,
времето гони с дни
Но те как си говорят
без телефон дори?!
*
Къщите като невести,
млади или помъдрели,
с имена и неизвестни,
свежи или посивели
*
Вечер звездите
слизат до Земята
и я целуват светло
с нежност непозната
*
Небето и Земята
в нас сакрално свързани
А ние между тях
към някакво парти бързаме
*
Да докосне човешка ръка
даже малкото стръкче трева
Божествено!!!
*
Храст-
ниско дърво или
високо цвете
Медиатор
*
Бяла трева
полирана в скреж-
студените ръце на ваятел
*
При хората открих утеха
Далече от тях
открих… свобода
*
Снегът дълбоко
засипа планината
Страшно е, когато
снегът засипе и душата
*
Любов
от втори поглед-
без питие за отпускане
*
Следвам себе си-
свещено
опростено!
*
Дори изправен
камъкът лежи
върху гръдта на земната повърхност
*
Равен пясъкът тежи,
защото май
е част от пирамида
*
От сърцето на човека
светлина извира
Всъщност в туби и бутилки
тя не се побира
*
Нямаш малкото,
а искаш многото
Не е ли наивно и егоцентрично?!
*
Не е бавна костенурката,
някаква заблуда е това
Прилича на жената с бурка,
скрита под „защитната“ кора
*
Колко книги!!!
Която отречеш, е богохулство
Другите са истински
*
Любов и други ценности…
Други ли?!
Откъде- накъде?!
*
Лястовица-
бяло и черно
летят екстровертно
*
Моята нова дреха-
егото на твореца
на показ
*
Шивачка-
уморени топли ръце
върху сърцето на тъканта
*
Неустоимо
рекламно-
измислена потребност
*
Реклама
за умни глупаци
Хитроумно!!!
*
Далече от Небето
и Земята
Трева в душата…
*
Освен блато има река
и оттам струи светлина
Всеки сам си избира света
*
Колко много неизказани думи-
от леност, от страх, от забързаност
А може би само страх … от обвързаност
*
В снежната виелица
ледът се скри
Добре ли заличи следите си?!
*
Обичам теб, но…
Предпочитам другата оферта
Коварство и любов
*
Във виното е истината!
А гроздето. лозата
и земята?!
*
Бягаш…
Далече от родната земя
Нима си само блуден син?!
*
Вятърът е щастлив
свободно лети
без бордна карта дори
*
Търсиш конец
да ми разплетеш плетката
Дали обаче си проучил
баланса на сметката?!
*
Хей ръчички…
Едната мие другата,
а двете- лицето…
Каква ли е заслугата
на течния сапун?!
*
Какъв добър човек!
О, пропуснахме
едно безкрайно его!
*
Звезди над Земята-
романтичен сейф
за бижута
*
Каквото горе (на небето)
това и долу (на земята)
Огледална геометрия
*
Отрова в сърцето…
Диагноза:
изгубена същност
*
Без илюзии, без любов,
без очакване…
Остана ли нещо?!
*
В електронно писмо стои-
до споделяне…
PS-Post skriptum-
любовта от миналата неделя…
*
Човекът е човек,
когато е на път
Тогава не позволявай
насред път да те спрат
*
Реката вечно
бърза да изтича
Може би някъде
пътя на Времето пресича?!
*
Доброто трудно се създава…
Е, понякога
с лекота се разрушава
*
Светът е в теб
и ти си в него
И кой от двамата
е с по- голямо его?!
*
Шоколадови блокчета-
толкова щастие…
от какао
*
Ако имаш две ризи,
изпери едната…
Практично е
*
Ако имаш една риза,
купи си друга…
Логично е
*
Непълноценни хора
Винаги искат своето…
от другите
*
Общуването с хората-
вътрешна потребност…
Откъде ли извира умората?!