*
Упорито търсиш
по Земята
това, което е в небето.
А небето щедро
благославя
това, което е в сърцето.
Посоки(те)
Затворили бяха страхливо вратите
и пред теб, и пред мен отпреди
Претърсили бяха така предвидливо
всичко извън знака им- сиво
Изтрили ни бяха злокобно следите,
сякаш сме само измислени
А ние всъщност бяхме в друга посока…
Изгубихме се…
Изгубихме се във времето
От двете страни на океана и морето
Дори не потърсихме
Нещо, което
Да излекува докрай
Празнотата в сърцето
Изгубихме се неусетно
Може би само временно
Докато преоткрием
Отново
Човека вътре в себе си
*
Над реката
плачеща върба
Без сълзи
С нежни зелени коси
Необикновено зелено
*
Любовта си отива,
когато никога не е била
Сякаш горят изгорелите мостове
на върха на забита стрела
И откриваш прикривани истини,
съхранявани в папка с чужди писма
Реално
Търсиш изява с отблясък и слава
Вярваш в игрите на чужди мечти
Но дали си реално чувствителен?!
Дали си това, което не си…
*
Ангелски градини
Разцъфтели
В различни цветове
И между тях
Необяснимо синьо
Думи върху пясъка
Върху пясъка написах думи
Без следа водата ги заля
Единствено резец от мида
спря в ръката ми
Написах ги отново,
по-дълбоко врязани
Но водата ги изтри
само с няколко вълни
Писах упорито други думи
в очакване на новата вълна
Но не достигна вече тя
навътре от брега
И написаното върху пясъка остана
А водата отливът отвлече
далече в океана
Кодът
На морето безкрая
е може би свобода…
А домът има стаи,
за всеки ден по една…
Кодът е „златна среда“!
Визия
Два гълъба в гнездото…
И два ястреба в небето…
Слънцето рисува на гълъба окото.
А в облак за какво ли ястребът се моли?!
Мокър етюд
Всяка капка лети
като миг пред очите ми.
Безумно разбива
всеки атом от себе си.
Прохладно и мокро,
става някак пречистено.
Закъсняло кино,
без „Оскар“, но е истинско!
Обратно броене
Онези момчета с дългите коси-
подстригаха ги някак неусетно
И момичетата с късите поли-
вече те са дълги до коляното
Непукистите от всичко ги боли
и се събуждат сутрин доста рано
Бунтарството отдавна не кипи,
под вулканична пепел се стаява
Изборът започва да тежи
А правилата мрежата създава
Дали все още е възможно
да събудиш онзи вкус на свобода?!
Дали не липсва важен символ
в перфектно преобърнатия свят?!
Отнякъде започваш да броиш назад…
Игра на съня
Веднъж осъмнах до поле
Отсреща имаше гора,
а там живееше момче
и щастлива млада жена
Полето сякаш търсеше прохлада
и разстилаше житата до река
Край него се простираше ливада,
приютила младо конче без юзда
Закрила или свобода
тук трябваше да избера?
Гората с изворна вода,
домът на малкото момче.
все приканваха сърцето
във вярност да се обрече
Но с коня в устрем през поле
ще мога към безкрайността
без граници да полетя
В играта на съня видях реалност,
но възможно ли е да се върна там?
В така притеглящата ме безкрайност
себе си да преоткрия аз успях
В сърцето си усетих бряг,
на който да намеря пак
забравената свобода
И към объркания свят
не търся вече път назад
*
Две в едно
( Така ли?! Защо?)
Две кафета в една чаша…
Май така прозвуча…
А защо ли пък не?!
Точно това се получи-
в една чаша с ароматно кафе
прибавяме още едно
И с кафява захар да е…
Колко е кафява, не знам,
но нали е по- различно?
Необичайно, твърде лично
и някак стилно непривично
Докосваме чашата с кафе-
моите устни до твоите
Чувстваме се романтично,
като в екзотична страна
Чаша горещо тъмно кафе
и в него моето и твоето сърце
С отпечатък- графично
С този вкус, забравено първичен,
някога пренесен през море,
преоткриваме себе си- епизодично
И може би любов неосъзната-
относително метафорична
Любовта не горчи, чувстваш, нали?
Все пак е толкова типично
да идваме в това кафене
и да пием от една чаша кафе,
без другите да забележат-
чисто физично,
две разтопени в кафеена магма сърца,
щастливи и не безпогрешни,
а само част от мига
Оставяме знак- едно и едно- две:
„Обичам те!“- гравирано с устни
върху нашата чаша с кафе
Не до безкрая
И цветята са увехнали без нас
в студената стая
Пътувахме
Но не до безкрая
Пак сме тук, у дома
И те отново ухаят
МЯРКАТА
Колко ме обичаш,
имаш ли представа?
Колко често го изричаш
или вече си забравил?
Колко те обичам?
И знам ли откога?
Дори вече не се вричам-
по навик рисувам дъга
ВРЕМЕТО НА ЗАЛЕЗА
Смирени пристанища
крият лодки девици,
намокрят челата си
и спят с будни зеници
Морето понякога
притегля водите си
и оставя самотни
часовете и дните
Разтапя ме залезът-
къде се завръщаме-
до лодките в пристана
брега ли прегръщаме?!
МЕТАМОРФОЗА
От светец да се превърнеш в грешник,
сигурно съм твоят осъзнаван грях,
като чужда риза, скрита в дрешник,
като забранен в света обител смях
POST SCRIPTUM
Думи забравени- в електронно писмо,
неотворено- до споделяне
или просто PS-пост скриптум-
любовта от миналата неделя
*
Навсякъде готвят
„вкусни“ храни
Предлагат рецепти
и търсят „звезди“…
Игри на глада!?
*
Рибите в иконостаса,
застинали една срещу друга-
вид духовни метастази,
породени от духовна скука
*
Рибите в иконостаса-
двете една срещу друга…
Смирение ли търсят
или различна посока?!
*
Къщите като невести-
с козметика и стил
Или предадени от времето
като в черно-бял забравен филм
*
Разпилява се времето
в безброй много неща,
но се събира отново
единствено в любовта
*
С облаци вятърът спори,
времето гони с дни
Но те как си говорят
без телефон дори?!
*
Къщите като невести,
млади или помъдрели,
с имена и неизвестни,
свежи или посивели
*
Вечер звездите
слизат до Земята
и я целуват светло
с нежност непозната
*
Небето и Земята
в нас сакрално свързани
А ние между тях
към някакво парти бързаме
*
Да докосне човешка ръка
даже малкото стръкче трева
Божествено!!!
*
Храст-
ниско дърво или
високо цвете
Медиатор
*
Бяла трева
полирана в скреж-
студените ръце на ваятел
*
При хората открих утеха
Далече от тях
открих… свобода
*
Снегът дълбоко
засипа планината
Страшно е, когато
снегът засипе и душата
*
Любов
от втори поглед-
без питие за отпускане
*
Следвам себе си-
свещено
опростено!
*
Дори изправен
камъкът лежи
върху гръдта на земната повърхност
*
Равен пясъкът тежи,
защото май
е част от пирамида
*
От сърцето на човека
светлина извира
Всъщност в туби и бутилки
тя не се побира
*
Нямаш малкото,
а искаш многото
Не е ли наивно и егоцентрично?!
*
Не е бавна костенурката,
някаква заблуда е това
Прилича на жената с бурка,
скрита под „защитната“ кора
*
Колко книги!!!
Която отречеш, е богохулство
Другите са истински
*
Любов и други ценности…
Други ли?!
Откъде- накъде?!
*
Лястовица-
бяло и черно
летят екстровертно
*
Моята нова дреха-
егото на твореца
на показ
*
Шивачка-
уморени топли ръце
върху сърцето на тъканта
*
Неустоимо
рекламно-
измислена потребност
*
Реклама
за умни глупаци
Хитроумно!!!
*
Далече от Небето
и Земята
Трева в душата…
*
Освен блато има река
и оттам струи светлина
Всеки сам си избира света
*
Колко много неизказани думи-
от леност, от страх, от забързаност
А може би само страх … от обвързаност
*
В снежната виелица
ледът се скри
Добре ли заличи следите си?!
*
Обичам теб, но…
Предпочитам другата оферта
Коварство и любов
*
Във виното е истината!
А гроздето. лозата
и земята?!
*
Бягаш…
Далече от родната земя
Нима си само блуден син?!
*
Вятърът е щастлив
свободно лети
без бордна карта дори
*
Търсиш конец
да ми разплетеш плетката
Дали обаче си проучил
баланса на сметката?!
*
Хей ръчички…
Едната мие другата,
а двете- лицето…
Каква ли е заслугата
на течния сапун?!
*
Какъв добър човек!
О, пропуснахме
едно безкрайно его!
*
Звезди над Земята-
романтичен сейф
за бижута
*
Каквото горе (на небето)
това и долу (на земята)
Огледална геометрия
*
Отрова в сърцето…
Диагноза:
изгубена същност
*
Без илюзии, без любов,
без очакване…
Остана ли нещо?!
*
В електронно писмо стои-
до споделяне…
PS-Post skriptum-
любовта от миналата неделя…
*
Човекът е човек,
когато е на път
Тогава не позволявай
насред път да те спрат
*
Реката вечно
бърза да изтича
Може би някъде
пътя на Времето пресича?!
*
Доброто трудно се създава…
Е, понякога
с лекота се разрушава
*
Светът е в теб
и ти си в него
И кой от двамата
е с по- голямо его?!
*
Шоколадови блокчета-
толкова щастие…
от какао
*
Ако имаш две ризи,
изпери едната…
Практично е
*
Ако имаш една риза,
купи си друга…
Логично е
*
Непълноценни хора
Винаги искат своето…
от другите
*
Общуването с хората-
вътрешна потребност…
Откъде ли извира умората?!