Посоки(те)

Затворили бяха страхливо вратите

и пред теб, и пред мен отпреди

Претърсили бяха така предвидливо

всичко извън знака им- сиво

Изтрили ни бяха злокобно следите,

сякаш сме само измислени

А ние всъщност бяхме в друга посока…

 

 

 

Изгубихме се…

Изгубихме се във времето

От двете страни на океана и морето

Дори не потърсихме

Нещо, което

Да излекува докрай

Празнотата в сърцето

Изгубихме се неусетно

Може би само временно

Докато преоткрием

Отново

Човека вътре в себе си

 

 

 

*

 

Над реката

плачеща върба

Без сълзи

С нежни зелени коси

Необикновено зелено

 

 

 

*

 

Любовта си отива,

когато никога не е била

Сякаш горят изгорелите мостове

на върха на забита стрела

И откриваш прикривани истини,

съхранявани в папка с чужди писма

 

 

Реално

Търсиш изява с отблясък и слава

Вярваш в игрите на чужди мечти

Но дали си реално чувствителен?!

Дали си това, което не си…

 

 

 

*

 

Ангелски  градини

Разцъфтели

В различни цветове

И между тях

Необяснимо синьо

 

 

Думи върху пясъка

 

 

Върху пясъка написах думи

Без следа водата ги заля

Единствено резец от мида

спря в ръката ми

Написах ги отново,

по-дълбоко врязани

Но водата ги изтри

само с няколко вълни

Писах упорито други думи

в очакване на новата вълна

Но не достигна вече тя

навътре от брега

И написаното върху пясъка остана

А водата отливът отвлече

далече в океана

 

 

Кодът

 

На морето безкрая

е може би свобода…

А домът има стаи,

за всеки ден по една…

Кодът е „златна среда“!

 

 

Визия

Два гълъба в гнездото…

И два ястреба в небето…

Слънцето рисува на гълъба окото.

А в облак за какво ли ястребът се моли?!

 

Мокър етюд

 

Всяка капка лети

като миг пред очите ми.

Безумно разбива

всеки атом от себе си.

Прохладно и мокро,

става някак пречистено.

Закъсняло кино,

без „Оскар“, но е истинско!

 

 

Обратно броене

 

Онези момчета с дългите коси-

подстригаха ги някак неусетно

И момичетата с късите поли-

вече те са дълги до коляното

Непукистите от всичко ги боли

и се събуждат сутрин доста рано

Бунтарството отдавна не кипи,

под вулканична пепел се стаява

Изборът започва да тежи

А правилата мрежата създава

Дали все още е възможно

да събудиш онзи вкус на свобода?!

Дали не липсва важен символ

в перфектно преобърнатия свят?!

Отнякъде започваш да броиш назад…

 

 

Игра на съня

 

Веднъж осъмнах до поле

Отсреща имаше гора,

а там живееше момче

и щастлива млада жена

Полето сякаш търсеше прохлада

и разстилаше житата до река

Край него се простираше ливада,

приютила младо конче без юзда

Закрила или свобода

тук трябваше да избера?

Гората с изворна вода,

домът на малкото момче.

все приканваха сърцето

във вярност да се обрече

Но с коня в устрем през поле

ще мога към безкрайността

без граници да полетя

В играта на съня видях реалност,

но възможно ли е да се върна там?

В така притеглящата ме безкрайност

себе си да преоткрия аз успях

В сърцето си усетих бряг,

на който да намеря пак

забравената свобода

И към объркания свят

не търся вече път назад

*

Две в едно

( Така ли?! Защо?)

 

Две кафета в една чаша…

Май така прозвуча…

А защо ли пък не?!

Точно това се получи-

в една чаша с ароматно кафе

прибавяме още едно

И с кафява захар да е…

Колко е кафява, не знам,

но нали е по- различно?

Необичайно, твърде лично

и някак стилно непривично

Докосваме чашата с кафе-

моите устни до твоите

Чувстваме се романтично,

като в екзотична страна

Чаша горещо тъмно кафе

и в него моето и твоето сърце

С отпечатък- графично

С този вкус, забравено първичен,

някога пренесен през море,

преоткриваме себе си- епизодично

И може би любов неосъзната-

относително метафорична

Любовта не горчи, чувстваш, нали?

Все пак е толкова типично

да идваме в това кафене

и да пием от една чаша кафе,

без другите да забележат-

чисто физично,

две разтопени в кафеена магма сърца,

щастливи и не безпогрешни,

а само част от мига

Оставяме знак- едно и едно- две:

„Обичам те!“- гравирано с устни

върху нашата чаша с кафе

 

 

Не до безкрая

И цветята са увехнали без нас

в студената стая

Пътувахме

Но не до безкрая

Пак сме тук, у дома

И те отново ухаят

 

 

МЯРКАТА

Колко ме обичаш,

имаш ли представа?

Колко често го изричаш

или вече си забравил?

Колко те обичам?

И знам ли откога?

Вече дори не се вричам-

 по навик рисувам дъга

 

 

ВРЕМЕТО НА ЗАЛЕЗА

Смирени пристанища

крият лодки девици,

намокрят челата си

и спят с будни зеници

Морето понякога

притегля водите си

и оставя самотни

часовете и дните

Разтапя ме залезът-

къде се завръщаме-

до лодките в пристана

брега ли прегръщаме?!

 

 

МЕТАМОРФОЗА

От светец да се превърнеш в грешник,

сигурно съм твоят осъзнаван грях,

като чужда риза, скрита в дрешник,

като забранен в света обител смях

 

 

POST SCRIPTUM

                        Думи забравени- в електронно писмо,

неотворено- до споделяне

или просто PS-пост скриптум-

любовта от миналата неделя

 

*

Навсякъде готвят

„вкусни“ храни

Предлагат рецепти

и търсят „звезди“…

Игри на глада!?

 

*

Рибите в иконостаса,

застинали една срещу друга-

вид духовни метастази,

породени от духовна скука

 

*

Рибите в иконостаса-

двете една срещу друга…

Смирение ли търсят

или различна посока?!

 

*

Къщите като невести-

с козметика и стил

Или предадени от времето

като в черно-бял забравен филм

 

*

Разпилява се времето

в безброй много неща,

но се събира отново

единствено в любовта

 

*

С облаци вятърът спори,

времето гони с дни

Но те как си говорят

без телефон дори?!

 

*

Къщите като невести,

млади или помъдрели,

с имена и неизвестни,

свежи или посивели

 

*

Вечер звездите

слизат до Земята

и я целуват светло

с нежност непозната

 

*

Небето и Земята

в нас сакрално свързани

А ние между тях

към някакво парти бързаме

 

*

Да докосне човешка ръка

даже малкото стръкче трева

Божествено!!!

 

*

Храст-

ниско дърво или

високо цвете

Медиатор

 

*

Бяла трева

полирана в скреж-

студените ръце на ваятел

 

*

При хората открих утеха

Далече от тях

открих… свобода

 

*

Снегът дълбоко

засипа планината

Страшно е, когато

снегът засипе и душата

 

*

Любов

от втори поглед-

без питие за отпускане

 

*

Следвам себе си-

свещено

опростено!

 

*

Дори изправен

камъкът лежи

върху гръдта на земната повърхност

 

*

Равен пясъкът тежи,

защото май

е част от пирамида

 

*

От сърцето на човека

светлина извира

Всъщност в туби и бутилки

тя не се побира

 

*

Нямаш малкото,

а искаш многото

Не е ли наивно и егоцентрично?!

 

*

Не е бавна костенурката,

някаква заблуда е това

Прилича на жената с бурка,

скрита под „защитната“ кора

 

*

Колко книги!!!

Която отречеш, е богохулство

Другите са истински

 

*

Любов и други ценности…

Други ли?!

Откъде- накъде?!

 

*

Лястовица-

бяло и черно

летят екстровертно

 

*

Моята нова дреха-

егото на твореца

на показ

 

*

Шивачка-

уморени топли ръце

върху сърцето на тъканта

 

*

Неустоимо

рекламно-

измислена потребност

 

*

Реклама

за умни глупаци

Хитроумно!!!

 

*

Далече от Небето

и Земята

Трева в душата…

 

*

Освен блато има река

и оттам струи светлина

Всеки сам си избира света

 

*

Колко много неизказани думи-

от леност, от страх, от забързаност

А може би само страх… от обвързаност

 

*

В снежната виелица

ледът се скри

Добре ли заличи следите си?!

 

*

Обичам теб, но…

Предпочитам другата оферта

Коварство и любов

 

*

Във виното е истината!

А гроздето. лозата

и земята?!

 

*

Бягаш…

Далече от родната земя

Нима си само блуден син?!

 

*

Вятърът е щастлив

свободно лети

без бордна карта дори

 

*

Търсиш конец

да ми разплетеш плетката

Дали обаче си проучил

баланса на сметката?!

 

*

Хей ръчички…

Едната мие другата,

а двете- лицето…

Каква ли е заслугата

на течния сапун?!

 

*

Какъв добър човек!

О, пропуснахме

едно безкрайно его!

 

*

Звезди над Земята-

романтичен сейф

за бижута

 

*

Каквото горе (на небето)

това и долу (на земята)

Огледална геометрия

 

*

Отрова в сърцето…

Диагноза:

изгубена същност

 

*

   Без илюзии, без любов,

без очакване…

Остана ли нещо?!

 

*

 В електронно писмо стои-

до споделяне…

PS-Post skriptum-

любовта от миналата неделя…

 

*

Човекът е човек,

когато е на път

Тогава не позволявай

насред път да те спрат

 

*

Реката вечно

бърза да изтича

Може би някъде

пътя на Времето пресича?!

 

*

Доброто трудно се създава…

Е, понякога

с лекота се разрушава

 

*

Светът е в теб

и ти си в него

И кой от двамата

е с по- голямо его?!

 

*

Шоколадови блокчета-

толкова щастие…

от какао

 

*

Ако имаш две ризи,

изпери едната…

Практично е

 

*

Ако имаш една риза,

купи си друга…

Логично е

 

*

Непълноценни хора

Винаги искат своето…

от другите

 

*

Общуването с хората-

вътрешна потребност…

Откъде ли извира умората?!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Content is protected !!