Буболече
Едно малко сладко Буболече
вървеше по горското пътече
Мама Буболечка рече:
„Мое мило малко Буболече,
вече стигна доста далече.
Хладно стана, ето ти елече!“
Бързо, бързо Бубчо го облече.
Погледна го тя и в миг изрече:
„Я. колко е красиво мойто Буболече!“
Пчеличка меденичка
Жужи, без да спира,
Мед сладък събира
Целува цветята
И гали листата
Леко маха с крилца
Към добрите деца
Лети към небето
Да радва сърцето
Градината на розите
Това е градината на едно малко момиче с име на цвете. Кое цвете ли? Ами например Роза. В нейната градина растели много рози с различни цветове и видове- бели, жълти, розови, червени.
Роза обичала да носи чадърче. Защо ли? Момичето вярвало, че едно малко чадърче може да донесе щастие за всеки, който намира своето покривче под него. Чадърчето винаги било с цвета на някоя от нейните прекрасни рози. Този ден малкото момиче носело бяло чадърче, защото отивало да види как цъфти бялата роза. Тази бяла красавица си била избрала южния край на градината, за да й е топло, защото розите обичат да има топлина и слънчицето да гали листата и цветовете им по- дълго, отколкото на другите цветя. Чудесен аромат се излъчвал от бялата роза. По стъблото й имало много, много цветове. Едни били все още неразтворени пъпки, други току- що се отваряли, а трети вече показвали белите си листенца изцяло и приличали на млади красавици на някое модно ревю. Всеки цвят удивлявал, когато го погледнеш и розите сякаш разбирали това. Момичето усетило най- напред силното ухание на цветята. После видяло малките неуморими събирачки на мед- пчелите, които прелитали от цвят на цвят и поемали от неговия аромат, за да го отнесат в своя кошер. Роза се усмихнала на този звънлив рояк. После погалила една малка пъпка, която напомняла на малко момиче, което скоро ще отвори очи, за да опознае големия свят наоколо.
Бялото чадърче, което носела Роза този ден, било изпъстрено със светлорозови цветчета. Съвсем скоро една нейна приятелка на име Лилия, й дала идея- за да са по- интересни чадърчетата, да има и малко от другите цветове. На Роза това й харесало. Тя отишла при един малък художник, който се казвал Светльо и той нарисувал малки нежни цветчета върху всяко чадърче. Когато погледнала розовите цветчета върху бялото чадърче, малката стопанка на прекрасната градина се сетила за красивия храст от розовите рози. Той стоял гордо в най- южния край на градината, така че слънцето щедро да дарява от своята топлина за разкошните цветове на храста. От долу до горе тези розови бижута украсявали стъблата му, а зелените листа прибавяли от своята свежест, за да изглежда всичко това още по- красиво. Момичето въздъхнало с радостно вълнение и сърцето й се изпълнило с нежност и любов към цветята и всичко около тях.
На другата сутрин Роза взела своето червено чадърче, изпъстрено със зелени петънца във форма на листенца, нарисувани чудесно от Светльо. Тръгнала да разгледа червените рози в своята градина. Те били най- многобройни. От дълги години растели тук, на това място. И майката, и бабата на момичето се грижели за тях. Правели букети от ароматните им цветове, слагали ги във вази или ги подарявали с усмивка на някой друг.
Тази сутрин била необикновена. По червените цветове и пъпки блестели кристални капки роса и затова цветовете на розата сияели като рубини сред другите цветя. Малката градинарка се възхитила от великолепните рози. В този момент няколко пеперуди кацнали да си отпочинат върху червените листа. Картината била прекрасна.
Всъщност червените рози били от различни сортове и това ги правело още по- интересни. Някои от тях приличали на червени пламъчета, други изглеждали като чашки, пълни с искрящо вино, а трети напомняли на червено кадифе. След като се прибрала в къщата, Роза разказала за всичко, което видяла тази сутрин и което щяла да помни, дори когато прекрасните рози прецъфтят и листенцата им окапят.
Следобед момичето се насочило към жълтата роза. До нея растели рози, чийто цвят напомнял портокал и греел като слънчево сърце в градината. Жълтата роза изглеждала малко бледа и тъжна до тях, но ухаела толкова силно, че омайвала с дъха си всичко около нея. Двете рози имали богата украса от зелените си листа и се гордеели с това. Сякаш казвали на всеки, който ги погледне: „Вижте ни колко сме красиви! Няма други като нас!“ Дори жълтото чадърче на Роза се люлеело замаяно от тази хубост и потрепвало с червените си точици върху жълтия си цвят. Всичко било удивително, но така е винаги, когато има толкова прекрасни неща в една градина. Сещате ли се в коя? Разбира се, градината на едно малко момиче с име на цвете- Роза.