ГРААЛ ОТ ЛЮБОВ
Л ю б о в н а л и р и к а
* * *
Ако даже за единствен миг
моето сърце изстине,
всичко свято ще се разруши
като камъка в пустиня.
Вино от любов
Мислил ли си някога
в най-греховните си дни,
че ще затихнат бурите
и с тях ще оттекат реки.
Мислил ли си някога
в най-горчивите си дни,
че аз ще се завърна пак
смирена пред вратите ти.
Мислил ли си някога
в най-самотните си дни,
че аз ще се завърна пак
смирена пред вратите ти.
Мислил ли си някога
в най-самотните си дни,
че пак ще пламне огъня –
жарава в твоите гърди.
Мислил ли си някога
даже в светлите си дни,
че вино от любов дори
ще пием от душите си.
* * *
Сълза в сълза се влива,
тъга извира жива
от извора в сърцето.
Сълза в сълза се влива
и тръпне стъбълцето
с ранената надежда.
Солта отмива бавно
от раната гореща,
прорязана тъй явно
с една фалшива нежност.
Неповторимост
Не искам друга любов,
безлична и непозната.
Дори да е с образ нов,
тя е само част от играта.
Не искам друга любов.
любовта не се преиграва.
Тя е най-чист благослов
и само веднъж се създава.
Съкровено
Просто те обичам –
без специални думи,
наречени за този случай.
Просто те обичам,
без да ти поискам
нищо във замяна.
Може би е рано,
за да ти го кажа
или пък ненужно.
Просто те обичам –
изначално и безкрайно.
* * *
В очите ти се къпя
като в извор от любов,
в изумрудените струи
от реката с нежен зов.
В капчиците от ахат
се обрича сърцето ми.
Ритуалната чаша
огрява лицето ти.
Бели рози
Бели рози
свята белота
в градината
на светлината.
Бели звезди
в зелен небосклон,
осветен
с ароматни лъчи.
Бяла нежност,
спомен от любов,
сътворен
в изумрудни листа.
Бели следи
от райски покой,
в упоени
от обич сърца.
Бели рози,
бяла нирвана,
мистерия
вечно желана.
Сакралният миг
Ярък слънчев дъжд
преля в очите
с досега на мъж,
в миг овладял лъчите
от извори небесни.
Бликна внезапно
сакралният миг.
Изгря в сърцето
сякаш неземен светлик,
лъч от небитието.
Може би капна
небесен елей
в граал от любов
и душата възкръсна
в нейния свят благослов.
За любовта
Върви любовта по света
и прекланят се всички пред нея.
Тя е звезден лъч светлина
и в нежно сияние грее.
Върви любовта по света –
незагасваща светла жарава.
Пламва скрит огън в цвета
на безумната свята забрава.
Любов, ти най-желаното ми дай –
искри от твоя вечен огън
и ключ за моя земен рай –
да обичам истински да мога.
Омайниче
Върху зелено ложе на тревата
пулсират пламъчета от цветя.
Омайничета, в своя дъх омаен
напомняте дъха на любовта.
Любовен трепет, властно завладяващ
обхвана всичките ми сетива,
може би любовни извори намерих
без грях окъпа се сърцето в тях.
И се отключи неусетно в мене
без ключ любовната омайна страст –
забравен огън преоткрит, но земен
с дъх на омайниче роден в екстаз.
Мечтание
Докосни звездата,
за която мечтаеш.
В дланта ти ще остане
шепа звезден прах.
В животворен елексир
ти го превърни.
Капките му ще облеят
всичките ти сетива
и в тях ще се прелее
изворът на любовта.
* * *
Докосни ме с пръсти-
нежно, полека.
Не вярвай, че има
светлина по-мека
от тази, която
свети в очите ми.
По пътя на една звезда
Останал си без дъх, без знак,
а пак ме търсиш, пак
притиснат в междузвезден страх,
че можеш да останеш сам.
В едно съзвездие далечно
знам, че ще те чакам
преди да стане сън мигът,
изпратен там за нас.
Знам, че ще дойда там
по пътя на една звезда –
ти ми я остави – помниш ли –
за да ме води тя,
ако някога забравим
за човешката ни обич,
ако някак разменим
човешките ни сетива
срещу студен космичен разум.
Ще бъда там, ще бъда.
Ще търсим заедно
врата към нежността,
прикрита с прах отровен,
неразличима без любов,
на която единствено
човекът е способен.
И тя ще се отвори
(с ключа в сърцата ни)
към звездните простори
и ще угасне бавно,
но явно тъмнината им.
Влюбена луна
Поруменяла от любов,
луната мека светлина събира.
Съвсем прилича тя
на млада, влюбена жена –
свенлива, тръпнеща и романтична.
Леко по небесната пътека се затичва
да срещне него, вечно пожелавания,
любимия, на който всичко би отдала,
ако обърне той за миг поне
към нея греещо лице.
Ако дори за миг погали
косите й с опали,
които дълго, дълго е втъкавала –
да свети в мрака, сред звездите,
очакваща милувка от лъчите
на лъчезарния, неотразим
обичан и неповторим,
единствен и обожествяван
свой любим.
За него даже дом е подредила
в един потаен лабиринт,
скрит дори от звездните очи
и с обич осветен само с нейните лъчи.
Проклятието
Ако тръгнеш по света
да търсиш любовта
като скитник бездомен,
ако отключваш врата след врата,
и превземаш осъдени вече сърца,
ако откриваш ранени души,
прегорели от болка и гняв,
претопени в еднакви съдби,
не е ли това проклятието,
което вечно над всеки тежи,
като кръг омагъосан от безумни лъжи?
(Не)влюбени тристишия
Горчива чаша,
следи от устни,
целували друга.
Разлято вино –
море от мъка
без бряг и пристан.
Любов без спомен,
безлунни обятия,
звезди от сълзи.
Трепетни длани,
миражни видения –
напразно очакване.
Изсъхнало цвете,
коси непогалени,
уморени следи.
Обгорено сърце,
самотни струни
притъмняло небе.
Взривена вселена,
частици от снимка –
маски на влюбени.
* * *
Плаче ми се.
В море от сълзи
измивам душата си.
Сълзите отмиват
солта на тъгата ми.
Елмазни води
обливат очите ми.
Плача…
Защото пак ме боли.
Разминаване
Разминаваме се –
както деня и нощта,
както слънцето с облака,
без прилив на чувства,
с дълбоко прикрита тъга.
Разминаваме се.
Над нас притъмнява
сякаш стопени сме в залез.
Разминаваме се.
В сърцата застива
ледена стена между нас.
И твоите очи
отново остават без цвят,
бледни от празнота,
когато си близо до мен.
Разминаваме се –
вече не си принадлежим.
Разминаваме се –
обречени, един без друг.
Предизвикателство
Предизвикай в мен жената
откъм светлата страна.
Не отмервай сам вината,
не създавай между нас стена.
Потопи се в женската ми нега,
отпусни над мен крила,
довери се на сърцето-
аз съм истинската светлина.
Вода за сушата
За мене ти си
изстрадан светъл дар,
мил и неочакван.
Дошъл на сушата в разгара,
когато изворите са засипани
с отломъци от земетръси.
Към мен ли беше тръгнал
или случайност те доведе? По-добре е да не питам.
Важното е, че си тук.
А в мене има още
много изворна вода.
Светла магия
Искам да те скрия от света,
да те имам само аз!
Ще ми трябва
звезден прах;
нощен вятър
от притихнал час;
шепота на
млади птици;
нежността на
летните треви;
светло огледало
в твоите очи.
Да те имам само аз.
Да те скрия от света.
* * *
Без теб съм сама
като забравена
дъждовна капка
от случаен дъжд.
Загубена из притоци
от други светове.
Ще чакам да замръзна
под бялата зора
на най-добрия сняг.
И може би тогава
ти ще ме откриеш
сред всички снежни перли
в кристална ледина.
Защото аз съм
прикътана жарава
от летен звездопад.
* * *
Ако търсиш все още звездни лъчи,
погледни – те светят в моите очи.
И в тях е скрита мелодия нежна,
която за тебе звучи все още с надежда.
* * *
Повярвай на мига!
Аз съм част от вечността.
Аз съм влюбена жена-
водопад от светлина.
Повярвай на мига!
Аз съм истинска жена,
идваща от вечността
с полъха на нежността.
Луна
Луна – променлива и съвършена,
загадъчен часовник на небето,
времето сама в нощта отмерваш
върху осветената небесна сцена.
Коварно в светлина обливаш
влюбените в пазвите на мрака;
прикрито – самотно въздишаш,
че слънцето никога не те чака.
Под млечнобяла тайнствена маска
пътуваш над света като скитник.
Недочакала в любовта ласка
вечно търсиш за себе си пристан.
Белязан пръстен
Белязан с обич пръстен,
с невидим диамантен разрез
в глъбината на сърцата ни.
Белязан вечен пръстен,
без украса от красив опал,
само с филиграни – „ти и аз“.
Белязан с пламък пръстен
от изгарящ разтопен метал –
лавата на истинската страст.
Белязан свиден пръстен,
странна диаграма на сърца,
свързала навеки „ти и аз“.
Любов(та)
Любов е най-изстраданото слово,
безброй пъти изричано отново
в различни възрасти и времена
в различни сцени от театъра.
В една призната от живота роля
играна вече векове подред.
Любов е най-ограбеното слово.
Един душевен апостроф
на чувството любов.
Все пак любов е дума символ
за посветените сърца,
но даже те не разгадават
безброя маски и лица.
Любов е някакво значение
на всяко явно увлечение.
Любов е само мила дума,
прошепната от някой влюбен.
Любов, прости, че те обричаме
на вечна употреба.
Но ние нямаме дори представа
как от теб да се избавим.
Дъжд над бадемите
Дъжд поръси бадемите
дръзнали да разцъфтят.
Украси диадемите
с предпролетен аромат.
Бледорозови накити
тръпнат в целувка с дъжда –
феерична мистерия,
обсебила в миг света.
Призрачна жена
Тя, призрачна жена
в сънищата на мъжа,
в лоното на любовта
единствено неповторима
от него всичко свято взима.
Измамлива дъга
в цветовете на деня,
в езерото на нощта,
възможна и недостижима –
изгрява тъй неотразима.
Променлива река
в изворите на кръвта,
в пътищата към страстта ,
звезда загадъчна и явна,
съня му вечно освещава.
Любовни сезони
Любовта преминава
през всички сезони-
от вечно тръпнеща пролет
в лято с огнени страсти;
през тъжно гаснеща есен
в стенеща ледена зима.
Любовта преминава
през всички сезони
като прелетна птица,
свила гнездо в сърцата.
Като вечно горда кралица,
пред която смирено се молим.
Любовта преминава
през всички сезони
като скитница дръзка,
неподвластна на чужда воля,
като неповторима актриса,
играеща собствена роля.
Пожелание
Не искам да бъда
за теб само спомен.
Спомените идват понякога,
а аз искам да бъда
до теб всеки ден.
В теб да се влюбвам
всяка пролет отново.
На теб да откривам
любовта без слово.
В моите очи да виждаш
светлата жарава.
До мене да усещаш
топлината на дома.
В косите ми да вдъхваш
ухание на зрелостта.
Не, не искам да бъда
за теб само спомен.
Не идвай повече така
Ти вече идваш все по-друг,
все по-чужд и защитен,
всъщност странно беззащитен.
Гледаш ме с премислен смях,
търсиш старите ми рани.
Иска ти се да гориш
даже пепел разпиляна.
Забрави за пролетта –
нямаш длан да я докоснеш.
Виж, и мъртвите листа
те проклинат нощем още.
Не идвай повече така!
* * *
Душата ми плаче
Безпаметно, тихо, самотно.
Чува я само здрачът
и птица от самотен остров.
* * *
Ако търсиш утеха,
а никъде няма душа,
толкова крехка –
от струни, на които вятърът свири,
така че всички звуци замират,
значи никъде няма толкова мъка,
както след мъртва любов и разлъка.
Четиристишия
Очите ти са звезден знак
с послание от небитието,
една пространна дълбина
с кладенец в средата на сърцето.
*
Мога да те нарисувам,
без да се докосвам до боята,
само с обич неизпята,
както вътре в мен я чувам
* * *
Музика.
Падащи звезди.
Пожелай си нещо
и го освети!
* * *
Любовта е полет
извън битието
с непонятна скорост
на флуиди в сърцето.
Любовта е пламък
в сърцата на двама,
процес на горене-
спасение?!-няма.